Извършва се обредно кадене с манна*.
"Ела, Пеане, убийцо на Титий, Фебе Ликорее,
мемфиецо славен, щастие носещ, блажени, застъпник,
с лирата златна, орач, семенар, питиец, титаничен,
Гринее, Сминтее, питоногубец, делфиец, гадател,
див, божество светозарно, прочут и чаровен герое,
лиросвирач, хороводец, улучващ с лъка, стрелометец,
Бранхие и Дидимее, и Фебе Патарски, Локсие свят,
Делоски цар, лъченосец, с око, наблюдаващо всичко,
и златокъдър, вестяваш слова, откровения чисти;
чуй с милостиво сърце, за народите аз ти се моля,
целия този ефир безпределен с очите обхващаш
и земята щастлива през тъмата отгоре оглеждаш,
и в покоя на тихите нощи под звездоокия мрак
гледаш устоите долу; пределът на цяла вселена
твой е; началото, краят - на тебе са те поверени,
всеразцъфтял, ти настройваш в съзвучност небесния полюс,
ту най-напред преминаваш към тонове от дълбината,
ту извисяваш нагоре или към дорийска настройка,
целия полюс размесваш, делиш родове животворни,
смесваш в хармония ти за мъжете съдбата световна
и разпределяш еднакво на двете - на зима и лято,
тонове горни за зима,
за лятото звукове долни,
а за свещения цвят на
любимата пролет доризми,
ето защо назовават те
с твоето име "владетел",
Пан, бог двурог,
изпращач на свистенето на ветровете
и затова съхраняваш
печата, извайващ всемира.
Чуй,
отзови се, блажени, на твойте молители мисти!"
* Манната е сок или смола от дървото Мъждрян (Fraxinus orus), наричано още Бял ясен.
Източник:
Георги Батаклиев, "Орфей, Химни, Аргонавтика". Пловдив, 1989.